Всичко, което вършим има значение и пряко влияе върху всички нас. Завинаги.

Домино ефекта

„Вярно е, че повечето хора никога не виждат или не разбират следата, която са оставили в живота си. Друг път просто си въобразяват, че ефектът от делата им е незначителен. Всяко едно действие, което човек предприема, има своите последствия далеч напред във времето. Преди малко двамата с вас си говорехме за разни хора, които са постигнали велики неща в късните години от живота си. Известно ли ви е името Норман Бурлаг? Уилоу поклати отрицателно глава.

— Норман Бурлаг — продължи Джоунс — бил на деветдесет и една години, когато го уведомили, че е лично отговорен за спасяването на живота на два милиарда души.

— Два милиарда? — възкликна Уилоу. — Как е възможно?

— Норман Бурлаг бил човек, който през живота си се е занимавал с научни опити за създаване на такива хибриди на пшеницата и царевицата, които да растат в неблагоприятни климатични условия — обясни Джоунс. — Нобеловият комитет, фондацията „Фулбрайт“ и още много експерти последователно изчислили, че научните постижения на Бурлаг са спасили от гладна смърт повече от два милиарда души по целия свят — в Централна и Южна Америка, в Западна Африка, из цяла Европа и Азия, през равнините на Сибир чак до нашата югозападна пустиня. А числото на спасените от него расте с всеки изминал ден.


— Невероятно — каза Уилоу.


— Да — съгласи се Джоунс. — Невероятно, нали? Но най-невероятното е, че въпреки полученото световно признание. .. — Джоунс се огледа наоколо, сякаш за да се увери, че никой не ги подслушва. — … не Бурлаг е човекът, спасил тези милиарди от смърт.


— Моля?


— Добре ме чухте — продължи Джоунс. — Смятам, че истинският спасител на тези два милиарда е един човек на име Хенри Уолъс. Бил вицепрезидент на САЩ по времето на Рузвелт.


— Мисля, че Труман беше вицепрезидент по времето на Рузвелт — отбеляза Уилоу.


— Така е — каза Джоунс, — но спомнете си, че Рузвелт служи като президент четири мандата. През първите два негов вицепрезидент е Джон Нанс, през четвъртия — Труман. Но през третия мандат вицепрезидент е бившият секретар по земеделието Хенри Уолъс. Докато заема този пост, Уолъс използва цялата власт на ведомството си, за да създаде в Мексико специална лаборатория, чиято единствена цел е да провежда научни опити за създаването на хибриди на пшеницата и царевицата, които да растат в неблагоприятен климат… А за ръководител на лабораторията назначава млад човек на име Норман Бурлаг. Така че той, Норман Бурлаг, получава Нобеловата награда, но в действителност онези два милиарда дължат живота си на първоначалното действие на Хенри Уолъс по създаването на лабораторията.


— Не знаех — призна Уилоу. — Дори не си спомням този човек.


— Няма значение — отвърна Джоунс, — защото сега като си помисля, май и Хенри Уолъс не заслужава благодарностите ни…
Уилоу се стресна.


— Това пък защо?
Старецът сведе поглед и потърка брадичката си, сякаш мисли дълбоко.


— Може би истинският спасител на двата милиарда е Джордж Вашингтон Карвър.
После вдигна глава.


— Него си го спомняте, нали?


— Да — бързо отвърна Уилоу. — Фъстъците. Но как той…


— Едно от нещата, което хората не знаят за Джордж Вашингтон Карвър, е, че когато бил на деветнайсет години и следвал в щатския университет в Айова, работел под ръководството на един професор по технологиите в млекопреработвателната промишленост. Този професор позволявал на собствения си малък шестгодишен син всеки уикенд да излиза на експедиции за събиране на ботанически материали заедно с блестящия студент Карвър. Джордж Вашингтон Карвър се грижел много за детето и предопределил посоката в живота му. Това шестгодишно момченце бил същият този Хенри Уолъс, а Карвър бил човекът, който му дал визия за бъдещето и който му показал, че научната работа върху растенията може много да помогне на човечеството. Джоунс поклати удивено глава.

 


— Забележително, нали? — каза той. — Колко време Карвър прекарал в работа върху фъстъците, представяте ли си? Часове, месеци, години работа. Все пак е изобретил двеста шейсет и шест различни продукта от фъстъци. Ние ги използваме и до днес. Ами сладките картофи? Карвър е установил осемдесет и осем различни употреби на сладкия картоф.
Джоунс се приведе напред с ръце, опрени на коленете.


— Освен това е написал огромен труд по въпросите на селското стопанство и е разпространявал идеята за така наречените „Градини на победата“ . Уилоу се усмихна.


— Помня ги. И ние имахме такава.


— Да. Много хора са имали — каза Джоунс. — Градините на победата — дори онези, които са били разположени в центровете на големите градове — осигурявали значителна част от прехраната на американския народ по време на Втората световна война. Но помислете и за друго. Съгласни сме, че Карвър е вложил много време и усилия в разработването на продукти от фъстъци и сладки картофи, както и в Градините на победата. Но в същото време не е ли просто забележително как само няколко следобеда, прекарани с едно шестгодишно момченце на име Хенри Уолъс, впоследствие са оставили такава огромна следа в живота на човечеството!


— Наистина — каза Уилоу, а в гласа й се долавяше благоговение. — Значи все пак Джордж Вашингтон Карвър е истинският спасител на двата милиарда гладуващи.


— Амиии — Джоунс поклати глава. — Не точно.


— Моля?


— Всъщност ги е спасил един прост фермер от Даймънд, Мисури, на име Моузес — продължи той. — Моузес имал съпруга, която се казвала Сюзън. Те били бели, живеели в робски щат, но не подкрепяли робството. Е, това било проблем за онези луди хора в бели плащове, които по онова време яздели нощем из фермите и тероризирали всички, които сметнели за „съчувстващи“ на робите. Една студена зимна нощ „Ездачите на Куонтрил“ нападнали фермата на Моузес и Сюзън. Запалили плевнята, застреляли няколко души и отвлекли една жена на име Мери Вашингтон, която отказала да остави бебето си, наречено Джордж. Мери Вашингтон била най-добрата приятелка на Сюзън, така че Моузес веднага се свързал с главорезите на Куонтрил, за да си уреди среща с тях и да се опита да спаси и да върне Мери и бебето й. След няколко дни срещата била уговорена. И така, една януарска нощ Моузес извел от фермата един черен кон и пропътувал няколко часа на север — до кръстопътищата на Канзас. Там се срещнал с хората на Куонтрил, които също пристигнали на коне, а на главите си носели чували за брашно с изрязани дупки за очите. Моузес им дал единствения си кон, а те хвърлили в краката му само една торба от зебло. Когато страшните конници отпрашили натам, откъдето били дошли, Моузес коленичил на земята. В смразяващия мрак, обвит в бялата пара от собствения си дъх, извадил от торбата едно премръзнало, голо, полумъртво бебе момченце. Фермерът разтворил куртката и ризата си и притиснал детето до топлото си тяло. Превързал го с ремък към себе си и пеш се прибрал с детето във фермата. Отнесъл бебето далеч от опасността и по пътя му говорел как ще се грижи за него, как ще го отгледа като свое… Обещал му да стори всичко, за да му осигури добро образование в памет на майка му Мери. Всички във фермата се убедили, че тя е вече мъртва.

Джоунс внимателно се взря в Уилоу, която го гледаше удивено.

— Същата тази нощ — меко каза той — фермерът обещал на детето да му даде своето име. Станало така, че Моузес и Сюзън Карвър отгледали едно момче, наречено от истинската си майка Джордж Вашингтон. Такава ми ти история. Ясно е, че истинският спасител на двата милиарда гладуващи по света е онзи фермер от Даймънд, Мисури.
Няколко минути двамата поседяха мълчаливо. После Джоунс вдигна пръст, сякаш току-що му беше дошла някаква идея. С подигравателен тон той започна:


— Но всъщност, като се замисля…
Тогава обаче видя, че очите на Уилоу са пълни със сълзи, и се спря.


— Виждате ли, госпожо — каза той, — мога да продължавам тази линия назад във времето цяла вечер. Истината е, че никой не знае чии действия точно са спасили онези два милиарда гладуващи. Колко назад във времето бихме могли да се върнем?
Джоунс посегна и хвана ръката на Уилоу.


— А и колко далеч в бъдещето бихме могли да погледнем, мило момиче, за да ви покажа живота на колко хора сте докоснали и променили лично вие? Има поколения, все още неродени, чиято съдба ще бъде моделирана от вашите постъпки… от стореното от вас тази вечер. И утре. И утре вечер. И вдругиден. И в деня след него. Независимо от възрастта, физическото или финансовото състояние, независимо от цвета на кожата, от пола, от емоционалната зрялост или вярата, която изповядваме… всичко, което вършим, има значение и пряко влияе върху всички нас. Завинаги.


Още един пример за „ефекта на пеперудата“.

Как мислите приятели?

Има ли според вас, всяко едно действие или бездействие, ефект върху живота на хората около вас и върху вашия? 

Мисля, че след прочетеното всички си отговорихме на този въпрос.

==============================================================================

Ако искате да разберете повече за несъзнателните отношения във вашето семейство, можете да изтеглите безплатно електронната книга – кратко ръководство по метода „Семейни Констелации“ тук.

==============================================================================

Ако тази статия е била полезна за Вас, можете да я споделите с приятелите Ви в социалните мрежи. 

Нека достигне и помага на повече хора.

Използвайте бутоните под заглавната снимка. 

Благодаря Ви.

Източник:  „Проницателят“ – Анди Андрюс