Не знам дали сте чували, че каквито книги и литература четете, това и привличате в живота си. Не знам колко е релевантно, но ще Ви разкажа накратко какво ми се случи.
Снощи четох една страхотна статия на един млад инженер и предприемач, който в част от нея накратко съветваше в синтез – как бихме живели много по-добър и смислен живот, ако просто общувате повече помежду си и излезете от „черупката“ и клишетата. Непознатият отсреща няма да те „изяде“, ако просто го поздравиш или му отвърнеш с усмивка.
А какво се случи всъщност при мен тази сутрин, отивайки за моята доза здраве…както обикновенно по това време на годината във Варна си подухва „лекичко“ :D, а аз се бях увил като чукчите. Сещате се, или като онези – вендолите от скандинавските приказки, само че на друга географска ширина…. та и съвсем случайно до мен мина едно момче, което ей така без да ме познава ме поздрави, усмихна се и каза : „За много години…студено е, нали?
Погледнах го, усмихнах се и отвърнах…зарадвах се и продължих с него до магазина…мисля, че спечелих един добър нов приятел.
Личеше си, че е от онези деца, за които повечето хора казват, че имат умствен недостатък, но аз бих нарекъл просто – дете докоснато от Бог. Беше със синдром на Даун.
И в тази връзка се сещам за една инициатива, на която станах свидел това лято свързана с деца със синдрома на Даун и просто ще си позволя да ви споделя малко информация от нея за тези прекрасни хора.
Надявам се тази история ви докосне, както го направи с мен, а днешната среща с новия ми приятел просто ми припомни този урок отново. Приятно четене.
„Ако хората със синдрома на Даун управляваха света:
– Обичта, прегръдките и грижита за другите ще се завърнат с пълна сила.
– Всички хора ще бъдат насърчавани да развиват и използват своите дарби, за да помогнат на другите.
– В нашият свят, твърде често хората със синдром на Даун са „ПОБЕДЕНИ“ от другите, когато в действителност могат да дадат много. Ако те управляваха света, способността да помагаха на другите нямаше да се пропилява.
– Хората щяха да са истински честни и искрени.
– Хората със синдром на Даун са преди всичко прями непретенциозни. Както гласи израза: „това което виждаш, е това, което получаваш“. Когато кажете на хора със синдрома, „Ти се справи чудесно“, повечето ще отговорят простичко и непретенциозно: „Да, така е „.
– От хората ще се очаква да спазват обещанията си.
– Баловете и танците в страхотни дрехи ще процъфтяват.
– Редът и структурата ще управляват.
– Ще се следват планове и календари.
– Влаковете и самолетите ще се движат навреме.
– Работното време ще бъде работно време.
– Почивката ще бъде почивка.
– Промените в последната минута ще бъдат силно неодобрявани(ако не се счетат дори за груби и обидни)
– местата ще бъдат подредени, чисти и организирани( не само спалните, но и градовете, страните и света)
В света на синдрома на Даун ще има много по-голям толеранс за:
-Повтаряне на една и съща фраза или въпрос.
-организиране на нещата докато станат „Просто перфектни“.
-Сегашният ни начин за справяне с времето, известен още като “ Луда надпревара“, няма да оцелее.
-ТУК И СЕГА ще разполагат с много повече УВАЖЕНИЕ, отколкото понастоящем.
-Да спреш и да помиришеш розите, няма да бъде просто едно клише.
-Работата ще бъде на почит, без значение от какъв вид – от миенето на чинии до ядрена физика.
-Скоростта ще бъде далеч по-малко важна от това да извършиш работата правилно. Работата ще бъде право на всеки, а не привилегия.
-Училищата и работните места ще имат снимка, писмени и устни инструкции за удовлетворяване на различните стилове на научаване.
И малко статистика …
Възрастните със синдром на Даун са неработоспособни.
Истината: В САЩ фирми търсят млади хора със синдром на Даун за определени длъжности. Обикновенно са наемани в малки или средни офиси на банки, фирми, домове за грижи за възрастни и други, хотели и ресторанти. Могат да участват в музикални продукции, в развлекателната индустрия, в заведения за грижа за деца, спорта и компютърната индустрия. Хората със синдром на Даун обикновено внасят висок ентусиазъм на работното си място, надеждни и предани служители са.
Хората със синдром на Даун не могат да поддържат пълноценни връзки
Истината: Хората със синдрома започват връзка, социализират се, носят отговорности, могат да поддържат приятелства и да имат пълноценна връзка с партньор на семейни началаи брак.
Хората със синдром на Даун са ЩАСЛИВИ ПОСТОЯННО.
Истината: Хората със синдрома са също толкова чувствителни и изпитват емоции като всички останали. Те могат да изпитват дадена емоция в нейната пълнота. Радват се на позитивните преживявания, свързани с приятелството и могат да бъдат наранени и разтроени, като всички нас, при необмислена постъпка и грубо поведение.
Само „възрастни“ и неграмотни жени раждат деца със синдрома на Даун
Много хора си мислят, че майката е водила нездравословен начин на живот по време на бременноста, а други я упрекват, че е проявила безотговорност и не е направила нужните генетични изследвания. Трети пък смятат, че Синдрома се случва само при рисковите бременности при жени над 35 гидишна възраст.
Истината: Синдромът на Даун е най-честата генетична аномалия и засяга абсолютно всички възрасти и социални групи. Такива деца се раждат и от 19-годишни момичета, и от възрастни майки. Много от децата ни са родени, въпреки съвременната пренатална диагностика, и са боспорен факт, че в медицината стопроцентова гаранция няма както във всичко останало.
Родителите се оказват в илюзия.
Много родители обичат детето си, но през цялото време се оглеждат какво ще кажат околните. Страхът да не бъдат разбрани е присъщ на много семйства с деца със сундринома на Даун. Те си мислят, че околните ще им се присмиват, бабите и дядовците няма да приемат такъв внук, а приятелите ще ги изолират.
Истината: Всичко зависи от позицията, която ще заемат майката и бащата на детето. Да, отначало няма да им бъде лесно. Но ако намерят сили да помогнат на детето си да се адаптира в социалната среда и да развие своите умения, ще открият нов смисъл и в собственият си живот.
Ние не крием децата си, нито се срамуваме от тях. Напротив! Нашите деца са специални и са тук, за да ни направят по-добри. Нас и Вас.
Не затваряйте вратите пред децата ни! Не ги ограничавайте да общуват с вашите деца и околният свят. Те жадуват да бъдат сред хората. Вижте ги с други очи. Чуйте ги! Със своята добродушна обезоражаваща усмивка те искат да ви кажат само едно: „Аз съм като теб! Нека бъдем причтели.“
=====================================================================