Причините са колкото сложни, толкова и прости. Елементарни. И ясни. Ще се опитам да ги изброя (последователността им не е нужно да е такава, макар обичайно да е):
1. Свикваме да виждаме обожанието в очите на жената срещу себе си… и спираме да се борим за него.
2. Забравяме, че тя има нужда от същите неща, от които имаме нужда и ние – да се чувства харесвана, забелязвана, секси. Забравяме и да я ухажваме. Забравяме да я кара да се чувства жена.
3. Започваме да се държим с нея, все едно е майка ни, а не жена ни – очакваме да готви и да чисти къщата да се грижи за уюта в дома, да ни успокоява, когато сме потиснати, да ни оставя на мира, когато сме нервни…
4. Убедени, че я познаваме добре, не се опитваме да открием нови страни от характера и същността ѝ (и дори се дразним, ако се появят такива). Не се опитваме да я преоткрием…
5. Вече не сме „аз и ти“, а „ние“… Но се опитваме да моделираме това „ние“, налагайки своето „аз“ над нейното, налагайки своите виждания над нейните, налагайки своите стереотипи над нейните.
6. Очакваме да ни разбира, когато нещо ни тежи, а ние самите отказваме да я разбираме. Отказваме да я изслушваме, когато е разстроена. Даваме ѝ съвети, надявайки се по-бързо да обърне гръб на негативните емоции, за да ни зарежда отново с позитивизма си. Натоварваме я със своите проблеми, но не искаме да се натоварваме с нейните.
7. Спираме да сме инициативни в секса. Знаем какво ще хареса и на двамата ни и приемаме това за напълно достатъчно. Забравяме да я изненадваме и провокираме. Да я съблазняваме.
8. Започваме да забелязваме как тялото ѝ се променя и забравяме, че същото се случва и с нашето. Започваме да я гледаме с други очи, но не гледаме през тях себе си…
9. Вечер прекарваме повече време на телефона или пред телевизора, отколкото в разговори с нея. Не общуваме осъзнато. Не общуваме качествено. Не я слушаме, когато ни говори. И не се опитваме да говорим истински с нея.
10. Забравяме, че макар да живеем в еманципиран свят, мъжът продължава да бъде мъж, а жената – жена. Искаме от нея да е силна, да се справя с всичко сама, да е борбена и решителна. Искаме от нея да се държи като мъж… за да може ние да се държим като жени.
Мариус Зумпак
—————————
Тук ще ти разкажа историята за Мария.
Една история за болка, която има своя смисъл.
Ще нарека Мария, героинята, за която ще ти разкажа.
Тя е събирателен образ на всички жени, които са се обръщали към мен за помощ и подкрепа.
Защо тя идва при мен и какво иска?
Мария е добър човек и е всеотдайна, вътрешно – душeвно красива и #емпатична. Тя е отдадена, #силна и #самоотвержена жена, която не прави нещата наполовина, а дава всичко от себе за истински важното за нея. Тя гори със страст във всяка област в живота си, но най-много й липсва реципрочното, #удовлетворяващо и уважително #партньорство. В него тя би изпитвала развнопоставеност в даването и получаването на любов. Би се чувствала подкрепена, разбрана и наистина ценена от своя партньор. Точно това което тя дава към него и очаква да получи в замяна.
Къде е проблемът на Мария?
Срамът и страхът какво ще кажат хората или близките, ако си тръгне от #токсичните#взаимоотношения, в които се намира.
Вината, че не се е справила, макар за партньорството да не е отговорна само тя, защото отговорността е винаги по равно.
Смазването и обезценяването от страна на човека, с когото е в момента. #Навикът и същността й на #емпат и човек отдаващ любов и поставящ другия и взаимоотношенията на първо място, а себе си… себе си почти винаги в края на редицата от важни неща.
#Болката, че ще остане сама, страхът че няма да се справи, огорчението и набитото вярване, че не е достатъчно добра за пълноценни отношения. А също и вътрешната й несигурност и ниска самооценка, че може да има достойно и уважително партньорство.
Какво се случи?
Мария преодоля стигмата, че е срамно да работиш с психолог и, че си луд, за да го правиш и направи първата крачка и ме потърси.
Как стана това?
Разкъсващата #болка я подтикна към #първата крачка, защото
не можеше повече да търпи #токсичността на отношенията си.
Още повече вътрешното й желание да бъде онази #независима жена, която не се #страхува, която #вярва и #цени себе си. Жена, която знае че заслужава онова, което отдава в своите партньорски отношения.
Разбирам Мария, защото преживях подобни взаимоотношения, които ме обърнаха с хастара. Именно затова не спирам да работя с жени и мъже като нея, които са забравили, че за да има уважение и споделеност в партньорството, на първо място те трябва да знаят как да уважават, подкрепят и обичат себе си. И да може човекът до тях да е огледало на това, което те самите правят към себе си.
Бях полезен на Мария от позицията на психолог с над 1000 часа консултативна практика и обучения в методите „Фамилни констелации“ и работа с вътрешното дете и детски травми (Primal Therapy). Повече за моята биография можеш да прочетеш > тук <
Какви #стъпки предприехме?
Анализирахме какво се случва с емоционалността й в момента и стабилизирахме страховете, болката, срама, вината и всички други негативни последици от токсичността на отношенията й.
След това започнахме работа по нейната самооценка и вътрешна стойност. Това помогна за вяра в нейните качества, умения, силни страни, и тя се свързва с уважението и любовта към нея самата.
Ако и ти искаш да излезеш от порочния кръг на токсичните взаимоотношения както Мария, можеш да попълниш анкетата и да насрочим час за опознавателна консултация.
Към анкетата >>> кликни тук <<<<
Рискът, който можеш да поемеш е само рискът да останеш в токсичността. А рискът с мен е да успеем заедно да преминем към едно ново случване на твоето отношение и поведение към теб и съответно качеството на взаимоотношенията ти.
Клиентите, минали по този път, са вече в щастливи бракове, с деца и партньори, които ги уважават и ценят. Живеят своята мечта.
Ако вече си готова, можеш да запазиш час за консултация – тук – https://superdoc.bg/lekar/kaloyan-bozhanov
Мария вече живее своята мечта, като от съкрушената, депресирана, тъжна и изтощена жена, днес е онази #емпатична, отдадена, #силна и #самоотвержена жена. Тя вече не прави нещата наполовина, а дава всичко от себе си за онова, което е важно за нея. Тя обаче вече не прави компромиси със своите стандарти, тя знае коя е и какво може. Тя познава себе си, своите ценности, силни страни, умения и качества. Тя уважава и обича себе си и като награда партньорът до нея също го прави.
Искаш ли да бъдеш следващата Мария?
Свържи се с мен и да започваме.
Към анкетата >>> кликни тук <<<<
================================================================
Ако тази статия е била полезна за теб, може да я споделиш с приятелите ти в социалните мрежи.
Нека достигне и помага на повече хора.
Използвай бутоните под заглавната снимка.
Благодаря ти!