Изгубеното време с близките ни никога не може да бъде върнато.

Терапия 2

Преди малко пътувайки  във влака и гледайки как едно детенце играе само на играта си (на таблета), и после сещайки се в нашия забързан свят,  как повечето съвременни родители нямат почти никакво време да седнат просто с децата си и да бъдат заедно… се замислих какво може да е това, което да ги събере, дори и за кратко през деня, за да прекарат малко от това така ценно време за всеки от тях.

Да се забавляват заедно, но и да успеят да развият някои качества и умения в малката им капка щастие. Да изградят тази по-здрава връзка, защото всички знаем колко е важно и колко е безценно това време,  детството, тази чиста доза щастие, това безгрижие.

Защото колкото и да не ни се иска да си признаем, забързани в това да се изкачваме по корпоративната стълбичка и да постигаме стремежите си, какво правим?

Отнемаме от най-ценното, от времето с най-голямото щастие за един родител – вярвам всички ще потвърдят. Тук някои ще попитат : – „… Ами кога да създадем това щастие, като постигнем целите си ли?

Какво или кое ще е това да ги подтикне да го направят, защото сцената на която присъствах, никак не показа желание за прекарване на това време пълноценно.

Та какво стана малко след като се обърнах замислен и бързайки да запиша тези мои разсъждения.

Видях как дядото беше седнал до може би 6 годишната си внучка, за да хапнат. Мама и татко ги нямаше….и после я остави отново сама с таблета и играта. Къде за бога остана това внимание, тази загриженост, стремеж да възпиташ детето си на нещо повече от „Angry birds“ или Криско и Гери Никол, защото това е другото, което ги забавлява, за жалост и то все по-често.

Тогава се питам : „Защо хората създаваме деца, когато не отделяме малко повече време за изграждането на личността им… “ Не си ли даваме сметка, че тази отговорност не е никак малка. Това не е запълване на дупка или липса на път и посока, а това е отговорност за един нов „път“, който също ще има стремежи, чувства и мечти, един нов малък живот, за който ние трябва да понесем  отговорността, защото един ден думите, с които ще се обърне към нас, ще бъдат нашата присъда или избавление. 


Просто оставям малко поле за размишление и се надявам тези мои въпроси ви провокират и  задействат креативността ви и просто намерите нещото с вашето дете, което да ви върне това така ценно време заедно.

А относно това време, което така захапах и не пускам, ми се иска да приключа с едни думи на моята колежка Ани Владимирова, с които тя ни приветсва на едно събитие, на което имах удоволствието да присъствам. Тя каза: (перефразирам)

– „Благодаря Ви, че сте тук и че споделяте от времето си с мен. За мен това е най-ценният ресурс. Благодаря Ви искрено, защото дори и да направя невъзможното, няма да мога да върна това така ценно време на всеки един от вас поотделно, колко и да ми се иска…“

Някои неща могат да бъдат поправени, но изгубеното време с най-близките ни – никога не може да бъде върнато.

Ценете го. Използвайте го мъдро.


Посвещавам това на моите любими дядовци и баба.  Дядо, запази от онази локумена вафла, която ни купуваше като малки на мен и сестра ми. Един ден пак ще се видим. Знам, че вие сте винаги наблизо. Обичам ви! Липсвате ми.

==============================================================================

Ако искате да разберете повече за несъзнателните отношения във вашето семейство, можете да изтеглите безплатно електронната книга – кратко ръководство по метода „Семейни Констелации“ тук.

==============================================================================

Ако тази статия е била полезна за Вас, можете да я споделите с приятелите Ви в социалните мрежи. 

Нека достигне и помага на повече хора.

Използвайте бутоните под заглавната снимка. 

Благодаря Ви.