Неврозата – патология на чувствата и цената на първичната болка – Артур Янов – Част 2

травма 2
Неврозата не започва в момента, в който детето за първи път потиска
свое чувство, но тогава започва невротичният процес. Детето изключва
своите функции поетапно. Всяко потискане и всяко отричане изключва
детето още малко. Но един ден се случва критическо изместване,
след което детето е повече изключено, отколкото включено. От този
момент нататък то ще оперира от система от два Аз-а – реален и
нереален. Реалният Аз е съставен от реални чувства и нужди на
организма. Нереалният Аз е покривалото на тези чувства и се превръща
във фасада, изисквана от невротичните родители, които също
истерично искат да бъдат задоволени техните си нужди. Родител,
който има нужда да бъде уважаван, защото е бил унизяван от своите
родители, ще желае уважаващи го и подчиняващи се деца, които
да се съгласяват с него и да не казват нищо негативно. Инфантилен
родител пък може да иска детето да порасне прекалено бързо,
да върши всички домашни задължения и накратко да се превърне
във възрастен много преди наистина да е готово за това – за да може
родителят да продължава да  бъде третиран като бебе.

Изискването детето да бъде нереално не се формулира открито.
Въпреки това нуждите на родителя стават скрита команда за детето.
Детето се ражда в нуждите на родителите си и започва да се бори
да ги задоволява почти от момента, в който се ражда.
Него може да го карат да се усмихва (да изглежда щастливо), да гука,
да маха с ръчички, после да седи и да ходи, после вече да се тласка
само напред, за да могат родителите му да имат развито дете.

С течение на времето изискванията към детето стават все по-сложни.
Ще трябва да получава добри оценки, да помага в къщи, да бъде тихо
и да не изисква специално внимание, да не говори прекалено много,
да бъде атлетично. Това което няма да бъде е да бъде себе си.

Хилядите операции, които протичат между родителите и детето, които
отричат естествените Първични нужди на детето водят до това, че
детето ще го боли. То не може да бъде това, което е, и да бъде обичано.
Тези болки аз наричам Първични болки. Първичните болки са
всъщност нуждите и чувствата, които са били потиснати или
отречени от съзнанието. Те болят, защото не им е било позволено
да бъдат показани и задоволени. Тези болки водят до: „Аз не съм обичан
и нямам надежда да бъда обичан, когато съм самият себе си“.
 
Всеки
път, когато детето не е държано на ръце, когато има нужда от това,
всеки път, когато му се казва да мълчи, когато му се подиграват или
когато го тласкат отвъд възможностите му, се добавя повече тежест
в неговото депо на болката. Това депо наричам Първичното Депо.
Всяка добавка
 към това депо на болката прави детето по-нереално
и по-невротично.

С покачването на атаките върху системата на реалността, те започват
да мачкат реалния човек. Един ден ще се случи нещо, което само
по себе си не е задължително травматично – бебето ще се даде за
стотен път на детегледачка – което ще промени коренно баланса
между реално и нереално и ще направи от детето невротик. Тази
случка аз наричам Първична сцена. Това е моментът в живота на
малкото дете, когато всички предишни унижения, откази и
депривации се акумулират в едно рудиментарно осъзнаване:
Няма надежда да бъда обичан за това, което съм“. Ето тогава
детето се защитава срещу това катастрофално знание чрез отцепване
на своите чувства и тихо преминава в неврозата. Това „осъзнаване“
е в кавички – то не е осъзнато. По-скоро дтето започва да играе роли
пред родителите и другаде, по начини, които вече знае, че се
очакват от него. То произнася техните думи и прави техните неща.
То вече е нереално – т.е. не в акорд с реалността на своите нужди и
желания. След кратко време невротичното поведение става
автоматично.

Неврозата включва да бъдеш отцепен, отделен от своите чувства.
Колкото повече родителите атакуват детето, толкова по-дълбока става
бездната между реално и нереално. То започва да говори и мърда
по предписани начини, да не пипа своето тяло по непозволени начини
(буквално да не чувства себе си), да не бъде твърде весело или тъжно
и т.н. Това отцепване обаче е необходимо за крехкото дете. То е
рефлексен, тоест автоматичен начин организмът да защитава своя
разсъдък. Неврозата, в този смисъл е защитна реакция срещу
катастрофалната реалност с оглед опазване на развитието на психо-
физическия интегритет на организма.

Неврозата включва да бъдеш това, което не си, за да получиш
това, което не съществува. А
ко любовта съществуваше, детето
щеше да е такова, каквото е, защото това е любовта – да позволиш
на човек да бъде това, което е. Затова няма нужда от нещо грандиозно
травматично за появата на невроза. Тя може да произтече от карането
на детето да завършва всяко изречение с „моля“ и „благодаря“, за да
доказва колко културни са родителите му. може също така да
произтече от това да не се позволява на детето да се оплаква, когато
е нещастно и да плаче. Родителите може да се затичват, за да успокоят плача, за да потиснат собствените си страхове. Те може да не позволяват
появата на гняв – „добрите момичета не правят сцени, добрите момчета
не говорят така с родителите си“ – за да докажат колко уважавани са те
като родители. Неврозата може също така да се появи от настояванията
детето да рецетира поеми или да решава абстрактни задачи.
Каквато форма и да бъде приета детето много бързо разбира какво
се изисква от него. Играй си ролята или… Бъди това, което те
искат да бъдеш или – няма любов,
 
или това, което се пробутва като
любов: одобрение, усмивка, намигване. В края на краищата играенето
на роли доминира  живота на детето, живот, който преминава
в изиграването на ритуали и повтарянето на заклинания в служба
на изискванията на родителите.

Ужасяващото безсилие на това, че никога не си бил обичан предизвиква
разделението. Детето трябва да се откаже от осъзнаването, че нуждите му
никога няма да бъдат задоволени каквото и да става. То не може да живее
със съзнанието, че е презирано, или че всъщност никой не се интересува
от него. Непоносимо за него е да знае, че няма начин да накара баща си
да бъде по-малко критичен или майка му – мила.
Единственият начин  да защити себе си е чрез развиването на
заместващи нужди, които са невротични.

Децат се раждат с реални биологически нужди, които по една или
друга причина родителите не задоволяват. Може да се случва, че
някои майки и бащи просто не осъзнават нуждите на децата, или
че тези родители, от желание да не допуснат грешки, следват съветите
на уважавани авторитети и това как се отглежда детето и го носят
на ръце по специална схема, хранят го по разписание на което би
завидяла авиолиния, отбиват го от гърдата според друга схема,
и го обучават да контролира изхождането си колкото се може по
рано. Главната причина, която съм открил за превръщането на деца
в невротици, е това че техните родители са твърде заети  да се борят
със собствените си непосрещнати инфантилни нужди. Така една
жена може да забременее, за да бъде „дундуркана“ – нещо, което
всъщност е желала през целият си живот. Докато е в центъра на
вниманието, те е относително щастлива. Веднъж като роди, тя може
да стане силно депресирана. Нейната бременност в случая задоволява
нейните лични нужди и няма нищо общо с появата на ново човешко

същество на тази земя. Детето дори може да си изпати за това, че
се е родило и е прекратило едничкото време в живота на майка си,
когато тя е била глезена от другите. Тъй като тя не е готова за майчинство
млякото и може бързо да пресъхне например, и да остави новороденото
в същата схема на ранно незадоволяване, от което тя самата е страдала.
По този начин греховте на родителите се прехвърлят върху децата в
един безкраен цикъл.

Опитите на детето да угоди на родителите аз наричам борба. 
Борбата започва първо с родителите и след това генерално с целия свят.
Разпростира се отвъд семейството, защото индивидът носи своите
незадоволени нужди със себе си и където и да е и тези нъжди трябва
да бъдат изиграни по някакъв начин. Той ще търси родители –
заместители, с които да изиграва своите невротични драми, или
пък ще префасонира почти всеки (включително и децата си) в
родителски фигури, които ще задоволяват желанията му. Ако бащата
е бил потискан вербално и не му е било позволено да се изказва много
децата му ще трябва да са много добри слушатели. Те, на свой ред,
бидейки карани да слушат твърде много, ще имат потиснати нужди
да бъдат чути и изслушани, най-вероятно от своите деца.

Фокусът на борбата се премества от реални нужди към невротични нужди, от тяло към съзнание, защото менталните нужди се появяват, когато базовите нужди не са задоволени. Но менталните нужди не са реални нужди. Психологическите нужди са невротични нужди защото те не обслужват реалните изисквания на организма.
Човекът в ресторанта например , който има нужда от най-добрата маса за да се чувства значим, изиграва тази роля по принудата на нужда която е развил защото не е бил обичан, защото истинските му усилия в живота са били или игнорирани или потискани. Той може да има нуждата да бъде наричан по име от главния келнер, защото по рано в живота си е бил наричан само „сине”. Това значи че той е бил дехуманизиран от своите родители и се опитва да получи човешко отношение по символичен начин чрез други хора. Ако беше третиран от родителите си като уникално човешко същество, нямаше да изпитва толкова остра нужда да се чувства значим. Това което невротикът прави е да слага нови етикети (значимост) върху стари несъзнавани нужди (да бъде обичан и ценен). С времето той може да повярва че тези етикети са истински чувства и че преследването им е необходимост.

Борбата е това което помага на детето да не почувства своята безнадеждност.
Тя лежи в работохолизъма, в робския труд за високи оценки, в това човек винаги
„да се представи добре”. Борбата е надеждата на невротика да бъде обичан.
Вместо да бъде себе си, той се бори да стане друга версия на себе си.
Рано или късно детето започва да вярва, че тази версия е истинското му Аз. „Актьорската игра” вече не е волеви съзнателен акт, то е автоматичен и
несъзнаван акт.

================================================================================

Ако тази статия е била полезна за Вас, можете да я споделите с приятелите Ви в социалните мрежи. 

Нека достигне и помага на повече хора.

Използвайте бутоните под заглавната снимка. Благодаря Ви.

================================================================================

Автор: Артур Янов
Използван източник: neurosisandus.bg / mayashopowa.com