Прехвърлянето на вина като форма на насилие

prehvarlyane-na-vina-verbalno-nasilie-kontrol

„Всеки път, когато спорехме за нещо, не успявахме да стигнем до консенсус. Аз наистина не разбирах какво се случва, докато не минеше известно време, просто защото вярвах (погрешно), че това, което искаме е едно и също. Взаимоотношенията ни се въртяха в омагьосан кръг, от който не намирахме изход. Без значение как започваше всичко, накрая виновната бях аз. Ако не успееше да ми прехвърли вината, то виновен просто нямаше. Един ден го хванах в лъжа – дребна, но все пак лъжа. Реакцията му беше: „Ако ме беше попитала, щях да ти отговоря.“ Тогава не знаех какво е това, нямах обяснение. Сега всичко е повече от ясно. С течение на времето разбрах много неща.“

Дисбаланс във взаимоотношенията


Разказът на тази жена е само един пример за прехвърлянето на вина като форма на вербално насилие. Всяка форма на вербално насилие е опит да се наложи контрол върху другия. В пълноценните взаимоотношения също е възможно да се прояви вербална агресия, но това обикновено са единични случаи. Хората допускат грешки и проявяват агресия в моменти на слабост. Тя обаче е характерна най-вече за връзки, в които се наблюдава дисбаланс и неравномерно разпределение на властта. Жертвата винаги е в неизгодна позиция, а насилникът използва думи, за да я държи под контрол. Дисбалансът в разпределението на властта може да се дължи на йерархия във взаимоотношенията – родител-дете, учител-ученик, треньор-трениращ, началник-подчинен и т.н. В някои случаи обаче може да настъпи и при двама души, които на пръв поглед изглеждат равнопоставени. В такъв тип връзки отключващ фактор могат да бъдат финансите (когато единият е зависим от средствата на другия), емоционалната обвързаност и отдаденост (когато единият полага повече усилия или е емоционално зависим от другия), както и някои негативни емоции като например страха на жертвата от насилника или срама, че обществото може да научи на какво е подложена.

Прехвърлянето на вината като разновидност на вербалното насилие често е подценявано, макар че то може да изпълнява различни функции. Най-силната му проява представлява отклоняването на вниманието и насочването на темата на разговора към другия, което дава възможност на насилника да доминира.

Изкривяване на истината с цел упражняване на контрол


В интимните взаимоотношения агресорът използва онзи инструмент, който знае, че е най-ефективен срещу съпротивата на партньора му. Ако например другият избягва активно конфронтации или е склонен да се поддава при атака, то изопачаването на фактите ще го сломи най-бързо. Тактиката обикновено е следната: „Ако не се ядосваше, нямаше да те лъжа толкова често.“ В момента, в който чуе тези думи, разгневеният човек може да си помисли, че те са верни. Възможно е дори да се почувства неловко, което е и целта на насилника.

Има случаи, когато прехвърлянето на вина се изразява с газлайтинг – манипулация, целяща да накара другия да се съмнява в преценката си, или с друга тактика за изкривяване на неговите виждания и усещания по отношение на случващото се. Да си представим, че някой не полага достатъчно усилия да направи нещо, което е обещал. Оправданието от негова страна би могло да бъде: „Тъй като ти никога не си доволен от мен, реших, че няма смисъл да опитвам и да се старая.“ Този човек намира оправдание за неуспеха си в действията на другия. Ако пък се окаже прав и отсрещната страна наистина се тревожи да не изглежда сякаш винаги се оплаква, то той е улучил слабото място и е постигнал целта си.

Други форми на манипулация


Насилникът често успява да запази контрол над напрегнати ситуации, като отправя заплахи. Той например може да се обърне към интимния си партньор с думите: „Е, като не ти харесва, винаги можеш да се тръгнеш.“ Това е много често прилагана тактика за изкривяване на истината. Каквото и да каже другият, то се изважда от контекста, изпразва се от съдържание и се определя като оплакване. Обвинението, че другият се оплаква, го кара да се чувства застрашен и води до паника. Неминуемо ответната реакция ще бъде: „Но аз не искам да те напускам“, което слага край на играта и печеливш отново е агресорът.

Прехвърлянето на вина става неусетно


За разлика от много други форми на вербално насилие като обиди, прояви на омраза или присмех, прехвърлянето на вина може да се „захранва“ с информацията, която потиснатият има за своя насилник. Иначе казано, той разчита на обичайното поведение на човека отсреща – избягване на конфликти, стремеж към постигане на мир, или на нещо, което другият мисли за себе си (че е несигурен или тревожен). Вместо да признае, че го е излъгал или е подвел, агресорът придобива меко изражение и казва: „Просто исках да ти спестя болката, тъй като зная, че си твърде чувствителен и емоционален.“ Забележете как самото твърдение издига личността му и в същото време принизява отсрещната страна. Магия с думи.

Прехвърлянето на вина при различните видове взаимоотношения


Когато родителите прехвърлят вината върху детето, пораженията за него могат да бъдат много сериозни, тъй като то приема всяка тяхна дума за истина. То вярва, че техните действия са резултат от негова грешка. Ето някои от репликите, до които такива родители често прибягват:„Ако ме беше послушал, нямаше да се налага да крещя“ или „Ако беше добро дете, нямаше да те накажа“. Вербалното насилие е много близко до намирането на изкупителна жертва като метод за оправдаване на собствените действия.

Във взаимоотношенията между възрастните прехвърлянето на вината затвърждава статуквото и подхранва допълнително токсичността във връзките. Едва когато човек осъзнае, че така упражняват контрол върху него, веригата се къса и магията изведнъж губи своята сила. 

Готов/а ли си да живееш своите най-дълбоки взаимоотношения? Една история с щастлив край.

Ще нарека Мария, героинята, за която ще ти разкажа.Тя е събирателен образ на всички жени, които са се обръщали към мен за помощ и подкрепа.Защо тя идва при мен и какво иска?

Мария е добър човек и е всеотдайна, вътрешно – душeвно красива и #емпатична. Тя е отдадена, силна и самоотвержена жена, която не прави нещата наполовина, а дава всичко от себе за истински важното за нея. Тя гори със страст във всяка област в живота си, но най-много й липсва реципрочното, удовлетворяващо и уважително партньорство.

В него тя би изпитвала развнопоставеност в даването и получаването на любов. Би се чувствала подкрепена, разбрана и наистина ценена от своя партньор. Точно това което тя дава към него и очаква да получи в замяна.

Къде е проблемът на Мария?

Срамът и страхът какво ще кажат хората или близките, ако си тръгне от токсичните взаимоотношения, в които се намира.Вината, че не се е справила, макар за партньорството да не е отговорна само тя, защото отговорността е винаги по равно.

Смазването и обезценяването от страна на човека, с когото е в момента. Навикът и същността й на емпат и човек отдаващ любов и поставящ другия и взаимоотношенията на първо място, а себе си… себе си почти винаги в края на редицата от важни неща. Болката, че ще остане сама, страхът че няма да се справи, огорчението и набитото вярване, че не е достатъчно добра за пълноценни отношения. А също и вътрешната й несигурност и ниска самооценка, че може да има достойно и уважително партньорство.

Какво се случи?

Мария преодоля стигмата, че е срамно да работиш с психолог и, че си луд, за да го правиш и направи първата крачка и ме потърси.Как стана това?Разкъсващата болка я подтикна към първата крачка, защотоне можеше повече да търпи токсичността на отношенията си.Още повече вътрешното й желание да бъде онази независима жена, която не се страхува, която вярва и цени себе си. Жена, която знае че заслужава онова, което отдава в своите партньорски отношения.

Разбирам Мария, защото преживях подобни взаимоотношения, които ме обърнаха с хастара. Именно затова не спирам да работя с жени и мъже като нея, които са забравили, че за да има уважение и споделеност в партньорството, на първо място те трябва да знаят как да уважават, подкрепят и обичат себе си. И да може човекът до тях да е огледало на това, което те самите правят към себе си. Бях полезен на Мария от позицията на психолог с над 1000 часа консултативна практика и обучения в методите „Фамилни констелации“ и работа с вътрешното дете и детски травми (Primal Therapy).

Повече за моята биография можеш да прочетеш тук – https://kaloyanbozhanov.com/kaloyan-bozhanov/

Какви стъпки предприехме?

1. Анализирахме какво се случва с емоционалността й в момента и стабилизирахме страховете, болката, срама, вината и всички други негативни последици от токсичността на отношенията й.

2. След това започнахме работа по нейната самооценка и вътрешна стойност. Това помогна за вяра в нейните качества, умения, силни страни, и тя се свързва с уважението и любовта към нея самата.

Ако и ти искаш да излезеш от порочния кръг на токсичните взаимоотношения както Мария, можеш да попълниш анкетата и да насрочим час за опознавателна консултация.

Към анкетата за опознавателна първа консултация – кликни тук.

Рискът, който можеш да поемеш е само рискът да останеш в токсичността. А рискът с мен е да успеем заедно да преминем към едно ново случване на твоето отношение и поведение към теб и съответно качеството на взаимоотношенията ти.

Клиентите, минали по този път, са вече в щастливи бракове, с деца и партньори, които ги уважават и ценят. Живеят своята мечта.

Мария вече живее своята мечта, като от съкрушената, депресирана, тъжна и изтощена жена, днес е онази емпатична, отдадена, силна и самоотвержена жена. Тя вече не прави нещата наполовина, а дава всичко от себе си за онова, което е важно за нея. Тя обаче вече не прави компромиси със своите стандарти, тя знае коя е и какво може. Тя познава себе си, своите ценности, силни страни, умения и качества. Тя уважава и обича себе си и като награда партньорът до нея също го прави.

Искаш ли да бъдеш следващата Мария?

Свържи се с мен и да започваме. 

Към анкетата за опознавателна първа консултация – кликни тук.

=================================

Ако тази статия е била полезна за теб, може да я споделиш с приятелите ти в социалните мрежи. 

Нека достигне и помага на повече хора.

Използвай бутоните под заглавната снимка. 

Благодаря ти!

Източник: Why Blame-Shifting Is a Form of Verbal Abuse: https://www.psychologytoday.com/