Притча за привързаността.

Зависима

„Когато го срещнах, аз вече знаех много неща за този възрастен човек.  Знаех, че е на повече от сто години и че животът му е бил не само дълъг,  но и много интересен. Значим и полезен както за другите хора, така и за опазването на нашата околна среда и цялата ни природа. Беше виден общественик, учител, страстен любител на природата и запален планинар. Той бе един от хората, които бяха участвали в построяването на старата хижа, под връх Мусала, а сега сигурно си почиваше на сянка, върху дървената пейка, която също може би беше дело на неговите ръце, защото всички планинари разказваха, че са го виждали как прави и постоянно поддържа десетки пейки и много беседки за отдих из цялата планина.

– Добър ден! – поздравих го учтиво, аз.

– Добър, да е! – ведро ми отговори той и се усмихна с чиста, топла и сърдечна усмивка, каквато бях виждал у изключително малко хора. – Седни за малко, да отмориш. – предложи ми той, на местния диалект. Не бях уморен, но с голямо удоволствие седнах, до възрастния мъж и се заприказвахме. Бях силно впечатлен, от неговия силен дух! С изненада наблюдавах неговата изключителна жизненост и енергичността му. По-голямата част от възрастните мъже, за които знаех, че са към  седемдесетте години, а някои и още по-млади не притежаваха такава сила и толкова много жизнена енергия.

– Сигурно са те питали много пъти, но каква е тайната на дълголетието? – притеснено и с голямо неудобство му зададох баналния си въпрос. – На какво се дължи твоето уникално душевно, психическо и физическо здраве?

– Не се притеснявай! Свикнал съм, а и въпросът си е съвсем на място и много нормален. Няма никаква тайна, важно е само да си човек и това е. – отговори ми веднага и без въобще да се замисли, столетникът.

– Какво означава това, да си човек?

– Означава, да си по-благ от мед и по-мек от памук в отношенията си с другите хора и не само с хората, а и въобще с всичко в живота като цяло. Ако не си такъв, често или постоянно ще вгорчаваш и тровиш своя живот и живота на другите.

– Безкрайно много ти благодаря! – казах му въодушевено аз и го погледнах възхитен, с голямо уважение.

– За какво ми благодариш? Какво толкова съм направил?

– Сподели ми тайната си! Малко ли е? – засмях се аз и сведох погледа си към пейката, на която бяхме седнали. – Знам, че си направил много неща, като и тази пейка. Нали?

– Какво значение има, кой я е направил? – попитаме на свой ред усмихнатият старец и веднага сам си отговори. – Никакво!

– Как така никакво? Винаги има значение и трябва да се знае кой какво е направил?

– И аз така си мислех, когато бях на твоите години, но после ми просветна, че това е един от най-големите проблеми на човека.

– Проблем ли? – погледнах го учудено аз.

– Да! Проблем или пък може да го наречем и заблуда. Все тая, но ме слушай сега много внимателно какво ще ти разкажа! Действително съм направил както тази пейка, така и много други през годините на това място. Времето постоянно ги чупи и аз правя нови с най-голяма радост и за мое удоволствие,

– Не ги ли правиш за хората?

– Разбира се, че отдавна ги правя само за хората, но в началото не беше така? Мислех си, че ги правя за другите хора, а се оказа, че всъщност съм ги правил повече за себе си, отколкото за тях.

– Но как?

– Ей така, без да го осъзнавам. Сигурно съм бил някъде на твоите години, когато направих първата пейка тук и бях много горд със своето обществено полезно дело, но след една седмица я намерих напълно потрошена. Целият позеленях от яд. „Как е възможно? Какъв е този човек?“ – дълго време беснях аз, а когато малко се успокоих си запретнах ръкавите и наново я измайсторих. После се прибрах в къщи все още ядосан и много сърдит и дълго време не можах да заспя, но по някое време в късните часове съм заспал. И в един момент се усещам, че сънувам странен сън. Тръгвам си аз от новопостроената пейка и след петстотин метра срещам по пътеката някакъв мъж с качулка на главата и скрито лице, който носи голяма брадва в едната си ръка.“Този ще да е злосторникът!“ – си казвам аз и тръгвам предпазливо след него, а мъжът наистина се спира пред новата ми пейка и вдига тежката си брадва, за да я потроши отново.

– Не! – изревавам по-силно от мечка аз, зад гърба му и с всички сили издърпвам брадвата от вдигнатите му ръце, – Искаш ли сега теб да те съсека с тази голяма брадва?

– Да! Съсечи ме. – кротко ми отговаря мъжът и сваля качулката от главата си.

– Господи, прости ми! – падам в краката му аз и започвам горещо да се моля пред лицето на Създателя. – Моля те! Прости ми! Аз, заради пейката и хората…

– Спри и се осъзнай, лицемер! – бързо ме прекъсва Той.

– Когато си мислиш, че правиш нещо за другите хора и оставаш привързан към него, това означава, че го правиш само за себе си и в никакъв случай или в каквато и да е степен за някой друг! Ако очакваш почести и благодарности или пък ако имаш каквито и да са други очаквания за някакви резултати от своето дело, това не е никакво правене или даване за другите, а само скрито или добре прикрито егоистично и лицемерно получаване.

 Не си ли чел Светото писание: „Внимавайте да не вършите делата на правдата си пред човеците, за да ви виждат; инак нямате награда при Отца си, Който е на небесата. И тъй, когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да бъдат похвалявани от човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда. А когато ти правиш милостиня, нека левицата ти не узнае какво прави десницата ти; за да става твоята милостиня в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде на яве.“  Матей 6:1-4

– Но!.. Господи, новата пейка наистина беше потрошена.

– Да! Беше и какво като е била потрошена? Ти нали си я направил за другите хора, а те са решили да я счупят. За теб си остава правенето! Пейката е за тях и няма никакъв проблем! Аз търся ли ти сметка за създадените от мен дървета, които ти отсичаш всеки път, когато правиш тези пейки?

– Не! – отговорих засрамено аз и се събудих. От тогава знам, че само правенето без никакви очаквания и всякаква липса на привързаност към резултата от онова, което правиш е истинско правене и даване, а всичко друго е лицемерие и егоистични претенции за получаване на нещо от света и другите хора.

– Но това е изключително трудно или направо си е почти невъзможно! Как ще успееш да се освободиш от очакванията и мислите за резултатите от твоя труд и положените от теб усилия? Невъзможно е и няма как да не си привързан към резултата на твоето дело.

– Възможно е, но само когато осъзнаеш съвсем ясно, че всичко или всяко нещо в този свят е преходно и нетрайно, а ти си свободен дух, който е дошъл временно на една екскурзия, за да опознае тази красива планета. Мислиш ли, че някоя от пейките, които съм направил ще просъществува във вечността?

– Не!

– Тогава защо да се привързвам към тях? Ако го направя ще завържа свободния си дух към някоя пейка и смятам, че това ще бъде крайно неразумно действие от моя страна. Така ли е?

– Да!

– Обърни внимание върху смисъла на самата дума привързвам! Значението й е, че ти се връзваш при нещо. Оставаш там, при него, завързан! Привързан!

– Да, наистина е така!

– И само когато не си привързан към нищо, ще си?..

– Истински! Напълно освободен и 100% себе си!

– Да! И само тогава всичко, което направиш за другите ще бъде стойностно, на 100% истинско и дадено от сърце!

***

Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.“    Матей 18:18

Може да чуете и притчи в аудио вариант – кликнете тук. 

=====================================================================

Източник: Книгата „Божественото лекарство“.

=====================================================================

Взаимоотношенията между мъжа и жената.