„Моля те, не пораствай!” или какви психотравми оставяме у децата си?

Плачеща кукла - снимка

Замисляли ли сте се каква е основната функция на родителите?

Определено не е тази да управляваме живота на децата ни според нашите разбирания, защото „ние знаем какво е най-добро за тях”. Не е и целта на родителите да предпазят детето от трудности, защото те са нужни за да се изгради личността му.

Истинското предназначение на родителството е да изгради независим, самостоятелен човек, който да придобие достатъчно знания, за да поеме както изпитанията в живота, така и неговите удоволствия. Човек, уверен  в себе си и своя път, който умее да се вслушва в себе си и знае наистина кое е най-подходящо за него.

„Ти си смисълът на живота ми!”
Посвещаването на живота ни на нашите децата и свръхобгрижването са едни от най-лошите услуги, които можем да направим за тях. Още повече пренебрегването на бащата заради детето не е много подходящ пример за малкото човече, което някой ден ще изгражда семейство. Правейки детето смисъл на собствения ни живот му даваме огромен товар, който след време се проявява в дълг към родителите. Дълг, който се плаща с чувство за вина.

Всички хора имат огромна потребност да бъдат полезни и нужни, но тя може да бъде проявена във толкова много аспекти на живота, вкл. партньор, приятели, работа, мисия. Не товарете децата си с този дълг, защото напускайки дома ви те остават с чувството, че вашият живот приключва! А вие оставате при човек, с който от 20 години не сте се виждали насаме и може би дори вече не познавате.

Децата се учат от вашия пример, а не от съветите, които им давате. Ако го учите да отделя време за себе си и за почивка, а работите по 12 часа/6 дни  в седмицата на какво всъщност го учите? Ако го учите да изгради прекрасно семейство и да обича партньора си, а вие показвате неуважение към вашия, какъв пример му давате? Покажете любовта между вас пред него, за до повярва и то в нея. Децата осъзнават проблемите, които не „трябва” да се говорят пред тях, защото вашите действия са тяхно показно.

Всички сме хора и преминаваме през определени периоди  в живота ни, били сме деца, ученици, родители, специалисти  в работата си, баби и дядовци и защо да не бъдем щастливи и изпълнени със смисъл през всички от тях? Когато родителството стане роля, която е единственият източник на себеусещане, това няма как да се случи. Освободете се от нуждата да бъдете нужни! Дайте увереност и възпитайте свобода на избора у детето си!

Така ще сте щастливи и цялостни както вие, така и то. Не създавайте зависимост в семейството, тъй като това би спряло самостоятелността на детето и би предизвикало гняв и чувство за вина. Семейството безспорно е важна част от живота, но не и единствената. Нека семейството бъде част от собствения ви път, а не смисъл на целия ви живот.

Учете детето на израз на емоциите.

Знаете ли коя е основната причина за невротичност и тревожност у децата, а след това и у възрастните? Това са преживяванията от детството ни.
Привидно ние живеем  в материален свят, но в дълбочина всичко около нас, включително самите ние сме енергия. Емоцията е енергия, която няма как да изчезне в пространството и ако не бъде изразена се натрупва в нас.

Това създава блокажи, вътрешни ограничения  и непотребни възприятия за света. Оставете детето свободно да изразява всички свои емоции – радост, удовлетворение, смях, тъга, плач, гняв. Не го ограничавайте от негативните такива. Те не са нищо лошо, а напротив – те са част от богатата палитра на живота. Не учете детето да преживява всичко самичко в душата си. Резултатът ще бъде един подтиснат, трудно комуникативен и невротичен човек.

Опитайте да възпитате приемане на себе си у детето, за да си позволява да бъде и щастливо и тъжно, което ще донесе свобода на духа. Не крийте и вашите емоции, запознайте детето с всички аспекти на живота, защото ако то не бъде запознато с тях, след време рискувате да падне от високо. Позволете си да бъдете щастливи, за да си позволи и вашето дете да бъде такова.

„Внимавай!”  „Не ходи!”  „Не прави!”  „Не мисли!” 

Предпазването на детето от трудности определено не е целта на родителството. Проанализирайте вашия собствен живот, кои са моментите, които са ви изградили като човек и личност? Изпитанията или красивите моменти от живота? Трудностите са тази хубава част от пътя на всички ни, които ни носят безценни опитност и знания. Справянето с тях ни дават незаменими самоуважение и увереност. Защо ще ги отнемате на децата си?
„Вярвам ти!”
Имайте доверие на децата си. Дайте гласност на мнението им и им позволете да вярват, че наистина знаят кое е най-добре за тях. Защото наистина е така. Нека не израстват с идеята, че всяко тяхно действие не струва ако няма вашето одобрение. И те като вас са отделна личност, която си има собствен път, който трябва да извърви. Позволете им го! Контролирането на живота на детето и критиката като резултат биха довели до един неинициативен и неуверен човек, защото по този начин то разбира, че неговите желания не са важни. Което далеч не е така. Не изживявайте себе си и вашия собствен живот чрез детето си. Покажете му колко е умно и способно и му позволете да полети уверено в своите собствени мечти.

Емоционалната зависимост.

Емоционалната зависимост в семейството е често срещано явление, но за съжаление не водещо до нищо хубаво. Освен, че е пагубна за личността, но и ако не бъде осъзната и прекъсната се проявява към следваща връзка – тази с партньора. Разбира се, че емоционално зависим човек трудно би изживял пълноценна любов. По-скоро тези връзки граничат с „невротичната” любов. Освобождаването от зависимости е най-прекия път към свободата.

Някои от нас вече са родители, други от нас може би някой ден ще станат, но едно  е сигурно… всички имаме майки и бащи, които са направили най-доброто за нас на което са били способни според настоящите им възприятия. Не можем да ги променим, но можем да бъдем осъзнати към себе си и тях. Отгледали са ни, дали са ни упора, подкрепа и старт към пътя на собствения ни живот. Нека изпитваме благодарност и уважение към тях.

Вярвам, че всеки един човек е способен да промени живота си и да го направи прекрасен, когато започне да развива себе си и вътрешния си свят. Едва когато личните ни възприятия и убеждения започнат да работят за нас, тогава ще бъдем способни да усетим истинско удовлетворение от външния свят. Промените започват отвътре, тогава правим избора да сме щастливи и постоянни в целите си!

 

=====================================================================

Автор: Лилия Илиева за ofertomat.bg и www.dna-lovecommunity.com

=====================================================================

Ако тази статия е била полезна за теб, можеш да я споделиш с приятелите ти в социалните мрежи. 
Нека достигне и помага на повече хора.
Използвай бутоните под заглавната снимка. 
Благодаря ти.