На по минута спокойствие и мъдрост в забързания град.

приятели

Днес отидох в едно страхотно местенце да изчакам моя вече бивша бизнес-партньорка, но настоящ много добър приятел и част от важните хората в моя живот.

Местенцето е от онези заведения във винтидж стил, в които влизаш и сякаш се пренасяш в стар американски филм, от което лъха топлота, спокойствие, уют, сигурност и се чувстваш така сякаш времето е спряло и можеш да прекараш едни пълноценно спокойни няколко  часа в забързания и сив град, пренесъл се в света на това приказно място.

Точно така се чувствах, когато Криси дойде и ме прегърна, след което седна и както обикновенно се получава когато се видим, говорехме един през друг за всичко което сме научили, за всички цели, нови постижения и несполуки, но опит както обичам да ги наричам aз.

Просто и двамата се наслаждавахме на различната си гледна точка за нещата като мъдрост, които пъстрите ни животи са ни предложили във времето, през което не сме се виждали.

Не знам как в един момент стигнахме до темата за лидерството и мотивацията, но мисля че е глупаво да се чудя дори. Аз ако не я спомена или не я зачекна поне веднъж на ден, няма да съм живял пълноценно в тези 16-17 часа в будно състояние.

Та… разговаряйки, тя се сети за една история, която ми разказа с такъв ентусиазъм, знаете в такива моменти как стоите и сте вече с отворена уста и чакате кулминацията, затаили дъх…такава гледка мисля бях и аз, ако можех да се видя отсрани. Добре, че поне преглъщах. (ха-ха-ха)

Тя ми разказа за една психоложка, която винаги ходела в едно и също заведение от голяма верига и винаги й правело впечатление как всички от персонала били страшно усмихнати, ведри, дружелюбни и мотивирани.

Разказваше, как тя ги е наблюдавала прекарвайки часове там – да се връщат дори след работно време в същото това „работно място“ за някои, но за тях явно втори роден дом.

Един ден просто не се сдържала и попитала едно от момчетата какво толкова специално има, че ги мотивира да работят така?   А, то й отговорило:

– „Госпожо ние сме такива, защото имаме едни от най-прекрасните работодатели, за които можете да мечтаете.“

– „Добре, какво толкова има в тях“ ? – попитала тя.

– Нямате ли множество правила и изисквания като всяка голяма верига и строга политика и дисциплина?

– О, да имаме, но това не ни пречи да работим така както виждате сама. – отвърнало момчето.

– „Добре, кажи ми вече за разковничето.“

Той простичко й отговори:

– „Те просто ни приемат като семейство и винаги сядат и общуват с нас като с равни – това е госпожо. Те просто на първо място са едни човешки и обикновенни същества, тогава са всичко останало!“

Нямаше как да не ви разкажа тази история и мъдростта, която носи. Тук ще перефразирам любимият ми автор Робин Шарма: “Истинският лидер на организацията, проявява лидерско отношение и поведение във всеки аспект… във всичко което прави, във всяка ситуация.“

Искам да завърша този мой разказ днес с едно пожелание към всеки от вас, които четете тези редове.

Опитайте се в следващата ситуация от живота ви, каквото и да е тя, да дадете на човека до вас, било той колега, приятел, роднина или половинката ви, повече отколкото си мислите и преценявате, просто го направете безкористно и щедро.

После усетете чувството, което блика във вас… Усещате ли удовлетворението от себе си? Как мислите кое всъщност е трудното на лидерството?

Оставям разсъжденията на вас. Аз отново се пренасям за малко в онази уютна обстановка на спокойствие.

========================================================

Ако искате да разберете повече за несъзнателните отношения във вашето семейство, можете да изтеглите безплатно електронната книга – кратко ръководство по метода „Семейни Констелации“тук.

==============================================================================

Ако тази статия е била полезна за Вас, можете да я споделите с приятелите Ви в социалните мрежи. 

Нека достигне и помага на повече хора.

Използвайте бутоните под заглавната снимка. 

Благодаря Ви.